Неврологията моли за шарени чаршафи - да не се вижда кръвта
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
1 август 2023 година
За хората. Трогателно.
Обучавам моя Хектор при треньор – „ седни “, „ легни “, „ в крайник “. Получавам известие от пани Полина от военната болница: „ Неврологията моли за шарени завивки. Да не се виждат кървавите петна “.
Хвърлям дребна топка на кучето: „ Апорт! " („ Донеси! “), и до момента в който то тича, пиша на Юля. Тя има авторско ателие за завивки – по този начин да се каже „ майстор на спалното долни дрехи “.
Хектор още не ми е върнал топката, а Юля към този момент дава отговор: „ Ще ги имаш в сряда “.
И в действителност, в сряда ги имам.
Отивам в предградието за „ консумативи “ – маски, престилки, капкомери. Пани Полина ми написа: “Урологията моли за гащи, панталони и фланелки огромни размери “.
На светофара копирам текста и го трансферирам на Андрей, от Днипро, само че не знам защо ми дава отговор Ирина от Киев:
– На вас ли ви трябват големите гащи?
– Аха!
– Диктувайте адреса.
Вячеслав от Закарпатие ми написа: „ Ние тук инцидентно получихме няколко кашона с якета от полар и фланелки, ще ги вземете ли за момчетата? “
– О, несъмнено!
– Ще сложа към тях и малко консумативи за травматологията.
Малко…
Пристигам с моята кола пред пощата, а ме чака колет, огромен колкото индийски слон. С едната си ръка диря в Google „ наем на ремарке “, а с другата незабавно се обаждам на Лиля.
Лиля има Mazda-трансформер, съществено го споделям. Натискаш едно копче и „ Mazda се превръща… трансформира се Mazda… (цитат от руска кинокомедия „ Диамантната ръка “ – бел. прев.) в … грациозен камион.
След 10 минути Лиля към този момент е пристигнала.
Как работи тази Вселена?!
А преди няколко дни Костя от операционната ме добави в чат „ Битови потребности на военната болница “. И телефонът ми, който и по този начин не е капризен от тишина, напряко взе да заеква от този напън.
Защото всяка една минута:
– На реанимацията са и нужни два климатика.
– За рентгеновото поделение са нужни комарници за прозорците. И една флашка.
– За лабораторията би трябвало сушилня за медицински облекла.
– За хирургията е необходим похлупак за войнишката тоалетна паница.
– За инфекциознното – стълба и кофи.
– За „ контузията “ – елементарни ел. крушки.
–За отделението „ Уши, гърло, нос “ са нужни мопове (много са нужни), средства за миене, кухненски гъби, влажни салфетки, тоалетна хартия и стълба…
Днес натоварихме две коли с доста и всякакви неща и всичко закарахме в болничното заведение. Връщам се назад и мисля: „ някакъв чудноват звук… “. Оказва се – това е тишината, тъй като телефонът млъкна.
И мълча близо цели 20 минути. Само.
Приятели мои, без вас няма да се оправя.
Те няма да се оправят без нас.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
1 август 2023 година
За хората. Трогателно.
Обучавам моя Хектор при треньор – „ седни “, „ легни “, „ в крайник “. Получавам известие от пани Полина от военната болница: „ Неврологията моли за шарени завивки. Да не се виждат кървавите петна “.
Хвърлям дребна топка на кучето: „ Апорт! " („ Донеси! “), и до момента в който то тича, пиша на Юля. Тя има авторско ателие за завивки – по този начин да се каже „ майстор на спалното долни дрехи “.
Хектор още не ми е върнал топката, а Юля към този момент дава отговор: „ Ще ги имаш в сряда “.
И в действителност, в сряда ги имам.
Отивам в предградието за „ консумативи “ – маски, престилки, капкомери. Пани Полина ми написа: “Урологията моли за гащи, панталони и фланелки огромни размери “.
На светофара копирам текста и го трансферирам на Андрей, от Днипро, само че не знам защо ми дава отговор Ирина от Киев:
– На вас ли ви трябват големите гащи?
– Аха!
– Диктувайте адреса.
Вячеслав от Закарпатие ми написа: „ Ние тук инцидентно получихме няколко кашона с якета от полар и фланелки, ще ги вземете ли за момчетата? “
– О, несъмнено!
– Ще сложа към тях и малко консумативи за травматологията.
Малко…
Пристигам с моята кола пред пощата, а ме чака колет, огромен колкото индийски слон. С едната си ръка диря в Google „ наем на ремарке “, а с другата незабавно се обаждам на Лиля.
Лиля има Mazda-трансформер, съществено го споделям. Натискаш едно копче и „ Mazda се превръща… трансформира се Mazda… (цитат от руска кинокомедия „ Диамантната ръка “ – бел. прев.) в … грациозен камион.
След 10 минути Лиля към този момент е пристигнала.
Как работи тази Вселена?!
А преди няколко дни Костя от операционната ме добави в чат „ Битови потребности на военната болница “. И телефонът ми, който и по този начин не е капризен от тишина, напряко взе да заеква от този напън.
Защото всяка една минута:
– На реанимацията са и нужни два климатика.
– За рентгеновото поделение са нужни комарници за прозорците. И една флашка.
– За лабораторията би трябвало сушилня за медицински облекла.
– За хирургията е необходим похлупак за войнишката тоалетна паница.
– За инфекциознното – стълба и кофи.
– За „ контузията “ – елементарни ел. крушки.
–За отделението „ Уши, гърло, нос “ са нужни мопове (много са нужни), средства за миене, кухненски гъби, влажни салфетки, тоалетна хартия и стълба…
Днес натоварихме две коли с доста и всякакви неща и всичко закарахме в болничното заведение. Връщам се назад и мисля: „ някакъв чудноват звук… “. Оказва се – това е тишината, тъй като телефонът млъкна.
И мълча близо цели 20 минути. Само.
Приятели мои, без вас няма да се оправя.
Те няма да се оправят без нас.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ